Пак за тока, монополите, авариите и ... все така безправните потребители

"Порочна е практиката при възникване на аварии, щетите да се установяват от самите електроразпределителни дружества. Според нас това трябва да се прави от независим орган. Сега, ако ти изгори уред вкъщи при авария, ти в рамките на 72 часа трябва да си пуснеш искането до дружеството монополист, то от своя страна праща екип, който прави протокол за причините, поради които си претърпял загуби. Много рядко обаче се стига до възмездяване на ощетените от самите фирми, тъй като те си пишат в тези протоколи, каквото си решат.
За съжаление както и всичко друго у нас, в тези случаи личи институционалната немощ, защото

Щом падне дъжд или сняг и започват авариите с тока в цялата страна, а нерядко те са и в центъра на столицата. Примерно тези дни дори от китния Лозенец се жалват в социалните мрежи, че домовете им са станали като дискотеки - ту свети, ту мига, ту гасне. Домакинските уреди на мнозина горят и хората попадат в поредния параграф 22. Защото като потребители те съвестно си плащат сметките за тока, а при такива повреди им се налага и нова "екстра" - да си купуват пак уреди, независимо дали в тази криза имат работа и доходи. Институциите и комисиите у нас така си правят гаргара с нас, защото не защитават правата ни. При авария те пращат на проверка техници не от независим орган, а от самото монополно дружество, които ти поглеждат телевизора и казват, че е стар, а не че те не са си свършили работата и е изгорял по тяхна вина. Тези "права" ги дължим на всички политици и безхаберници, чиито безобразия търпим и се наричаме "европейци".

Има закони, но има и поднормативни документи, чрез които се оставят много вратички и възможности, които никога не играят в полза на хората. И за това са виновни всички , които по административен ред допускат тези безобразия, не на последно място в тази редица е и КЕВР."

Когато се пишат правила за общия ни живот, никога не се съгласуват интересите на всички заинтересовани в достатъчна степен. Пускат се някакви публични обсъждания, които минават ей така да не е без хич. А е нужна активност, както от страна на гражданите, така и от страна на онези, на които плащаме да работят и уж да бранят нашите интереси. За огромно съжаление у нас културата на институционалното развитие и общуване все още, три десетилетия след краха на тоталитарния режим, не е развита и това е меко казано, срамно.

Накратко:

защото не се сдружават, не отстояват своите общи интереси. Тромавите правила на администрацията плашат гражданите и ги демотивират да бъдат наистина европейци, каквито на книга се водим. Арбитражът, както знаем, го забраниха със закон у нас, което е част от общата гламавост, наложена като официална политика от управлението години наред. Единствената възможност, която с любезното съдействие на политиците е дадена на хората, е да ходят индивидуално на съд с мощните монополни фирми, да плащат на адвокати, на експерти, такси за щяло и нещяло и без никаква гаранция, че усилията им няма да са напразни. В такива процеси, които са дълги и тромави и могат да си ги позволят само заможните, съдебната практика сочи, че куражлиите печелят. Обаче от 1000 пострадали само трима-четирима се заемат с такива дела, останалите не могат да си ги позволят и си трайкат. А монополистите знаят това и също си мълчат, защото хич не им дреме. На политици и управници, хептен.

щом не е в полза на потребителите. И тук съвсем справедливо възниква въпросът - каква е гаранцията, че при възникване на спор, той ще бъде решен в полза на съвестните потребители? Никаква, гаранция - Франция, както се пееше в онзи детски рефрен. Масово екипите на енергоразпределителните дружества при възникнали аварии си измиват ръцете и хвърлят вината върху самите ползватели на тяхната, не рядко калпава услуга.
Тъй като липсват правила за цивилизовано преследване на интересите на ощетените, то