Нови правила за чужденците у нас

Депутатите покриха министъра на вътрешните работи Даниел Митов и министъра на здравеопазването Силви Кирилов. Причината е, че парламентарната група на "Възраждане" с вносители Костадин Костадинов и Коста Стоянов поискаха изслушване на двамата министри от трибуната на Партийния дом заради смъртния случай с Явор Георгиев във Варна и побоя на деца в Хасково.

Народните представители гласуваха с 96 гласа "за", 32 гласа "против" и 85 гласа "въздържали се".

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов поиска прегласуване, като настоя да разбере откъде Явор Георгиев се е сдобил с наркотиците. Дори и при прегласуването искането за изслушване на двамата министри не мина - 93 гласа "за", 31 гласа "против" и 85 гласа въздържали се".

Очаквано не мина и предложението на народния представител от ДПС-Ново начало Хамид Хамид за имунитетите на четиримата народни представители от "Възраждане" - Славчо Крумов, Ивайло Чорбов, Йордан Тодоров и Никола Димитров. Депутатите гласуваха с 80 гласа "За", 42 гласа "против" и 90 гласа "въздържали се". Байрям Байрям заяви, че за пореден път се е видяло коя е руската организирана престъпна група, пазеща "Възраждане" за посегателството на европейски институции в България. Впоследствие микрофонът му бе спрян от председателстващият заседанието на Народното събрание Рая Назарян.

Народните представители попариха и парламентарната група на ПП-ДБ, които поискаха изслушване на министъра на околната среда и водите Манол Генов за повишението на екотаксите от 1 юли. Депутатите гласуваха със 100 гласа "за", 30 гласа "против" и 82 гласа "въздържали се". Дори и при прегласуването законотворците не пожелаха да изслушат екоминистъра за екотаксите - 94 гласа "За", 32 гласа "против" и 84 гласа "въздържали се".

Парламентът обсъжда на първо четене два законопроекта за промени в Гражданския процесуален кодекс - единият, внесен от Министерския съвет, другият - от "БСП-Обединена левица". В пленарната зала е министърът на правосъдието Георги Георгиев.

Законопроектът на правителството предвижда въвеждането на задължителна информационна среща за процедура по медиация за определени граждански и търговски дела, подсъдни на районните, окръжните и апелативните съдилища. С промените на левицата се предлага създаването на единен подход при изчисляване размера на секвестируемата част от дохода.

Втора точка е проекторешение за приемане на правила за предлагане на кандидати и процедура за избор на управител и подуправител на Националния осигурителен институт (НОИ).

Депутатите приеха на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Вносители са Министерският съвет и вицепремиерът и лидер на БСП-Обединена левица Атанас Зафиров.

Народните представители гласуваха за законопроекта на Зафиров със 104 гласа "за", 12 гласа "против" и 82 гласа "въздържали се".

И промените, предложени от Министерския съвет в ГПК, също минаха със 150 гласа "за", 15 гласа "против" и 32 гласа "въздържали се".

Със законопроекта се предвижда въвеждането на задължителна информационна среща за процедура по медиация за определени граждански и търговски дела, подсъдни на районните, окръжните и апелативните съдилища. Посочва си, че целта на закона е да намали натовареността на съдилищата чрез използването на медиационната процедура и се добавя, че въвеждането ѝ като задължителен етап от производството ще доведе до повишаване на ефективността на гражданското и търговското правораздаване чрез бързо и евтино решаване на спорове между физически и юридически лица, както и до намаляване на административната тежест за магистратите.

С цел обезпечаване на интересите на страните е предвидено, че при насрочена задължителна информационна среща за медиация производството по делото не се спира и съдопроизводствените действия продължават, като страните са длъжни да участват в информационната среща само веднъж в производството пред първа инстанция.

В контекста на дебатите очаквано превес взеха изказванията на опозиционните партии в парламента - "Възраждане", "Величие и ДПС-ДПС. Те изразиха притеснения новият управител и подуправител на НОИ да не са политическо назначение, а да са експерти.

Депутатът от "Възраждане" Ангел Георгиев заяви, че когато става въпрос за избор на управител и подуправител на НОИ, трябва да се внимава. В последните няколко месеца се вижда едно и също нещо - избор на ръководни органи на регулаторите от страна на управляващите и те трябва да бъдат подменени, но се вижда и една тенденция на политически назначения, посочи Георгиев. Ако на някои места е допустимо да има политически назначения, то тук става въпрос за управителя на институция, който ръководи 27 млрд. лв. Хубаво е, когато се правят правила за кандидати за управител и подуправител, да се обърне внимание на тях, призова Ангел Георгиев.

Александър Койчев от "Възраждане" заяви, че четиримесечните преговори между управляващата коалиция са стигнали до успешен край за управител и подуправител на НОИ. Важно е човекът, който оглави НОИ, да е експерт, настоя Койчев. "Важно е който и кандидат да бъде избран, да може да казва "не" на дуото Пеевски-Борисов", настоя Койчев и обяви, че "Възраждане" няма да подкрепи процедурните правила за избор на нов състав на НОИ.

Хасан Адемов от Демокрация, права и свободи - ДПС заяви, че няма да приеме управителят и подуправителят на НОИ да правят реформи. Те обаче трябва да подсигурят с експертни разчети реформите. Това, което могат да направят в НОИ, са реформи свързани с въвеждане на информационни технологии, посочи Адемов. Той се надява управителят и подуправителят на НОИ да имат опит в социалното знание.

Приемането на процедурните правила е във връзка с необходимостта от избор на нови управител и подуправител на НОИ с оглед изтеклите мандати съответно на Ивайло Иванов на 19 септември 2021 г. и на Весела Караиванова на 21 юли 2024 г., се посочва в проекторешението.

Предвижда се предложения за управител и подуправител на НОИ да се правят от народни представители в 14-дневен срок от приемането на процедурните правила от Народното събрание.

Депутатите приеха на второ четене промени в Закона за чужденците в Република България, внесени от Министерския съвет.

С тях се въвеждат разпоредби по отношение на критериите за прием на кандидати за Синя карта в съответствие с изискванията на европейска директива и националните специфики на режима на пребиваване на чужденци и на трудовия пазар. Прецизирани са условията, на които следва чужденците да отговорят, изискуемите документи и приложимата процедура за получаване на Синя карта. Ясно са регламентирани правата и задълженията на притежателите на въпросната карта в т.ч. на краткосрочна и дългосрочна мобилност, на събиране с членовете на семействата им, на придобиване на статут на дългосрочно пребиваване и на оставане на територията на страната ни в случаи на безработица. С цел облекчаване на работодателите е предвидено доказателствата за адрес да се представят от чужденеца след влизането му на територията на България.

В текстовете е заложена и промяна в Закона за здравното осигуряване, отнасяща се до чужденците, на които е предоставено право на пребиваване и работа на основание, а именно да бъдат задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса. Въвеждат се видовете лични документи, издавани от България в съответствие с Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г., както и процедурата по тяхното издаване. В тази връзка са предвидени съответните изменения в Закона за българските лични документи и в Закона за влизането, пребиваването и напускането на България на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства.

Предвидено е разширяване на приложното поле на закона за чужденците, като се разписва процедура за предоставяне на право на пребиваване у нас на чужденци "специализанти". Предвижда се престоят на граждани на трети страни на територията на България да започва да се счита за престой на територията на Шенгенското пространство и в тази връзка със законопроекта е предвидено общо правило за престой съгласно Кодекса на шенгенските граници. Прецизират се условията за влизане и издаване на виза, като се съблюдават правилата за престой на гражданите на трети страни на територията на Шенгенското пространство въз основа на притежаване на виза, на единна виза за краткосрочно пребиваване или при условията на безвизов режим за краткосрочно пребиваване за не повече от 90 дни в рамките на последните 180 дни на територията на други държави членки.

Разписват се правила по отношение на удължаване срока на валидност и/или продължителността на престоя на издадени шенгенски визи при форсмажорни обстоятелства или по хуманитарни причини, които възпрепятстват чужденеца да напусне територията на държава членка преди изтичането на срока на валидност или на разрешената с визата продължителност на престоя.

Със законопроекта се предлага и промяна на Закона за туризма, чрез която ще се създаде правна възможност за достъп на МВР до данните за всички туристи. Към момента националното законодателство предвижда лицата, занимаващи се с хотелиерство, да водят регистър за настанените туристи с данните, утвърдени от министъра на туризма: име на лицето, ЕГН/ЛНЧ, дата на раждане, пол, гражданство, национален документ за самоличност, стая за настаняване, дата на пристигане и отпътуване, брой реализирани нощувки. По отношение на българските граждани, гражданите на ЕС, на Конфедерация Швейцария и на Европейското икономическо пространство обаче се събират единствено данни за броя на настанените туристи, дата на регистрация и дата на отпътуване без допълнителни идентифициращи данни. Министърът на вътрешните работи има право на достъп до всички данни.